
17 юли е дата, която в българската история е свързана с непоколебимия дух и военния триумф в теснините на Котленския проход. Точно преди 747 години се разиграва една от най-впечатляващите битки на Второто българско царство – сблъсъкът при Диавена, където българската воля надделява над византийските амбиции.
В центъра на тези събития стои една изключителна личност – цар Ивайло. Той не е просто владетел, а символ на народното пробуждане, издигнал се от нишите на обществото в период на тежки изпитания. Византийските хронисти Георги Пахимер и Мануил Фил, макар и да го възприемат като човек от народа, не могат да занемарят неговата харизма и способността му да обедини българите. След като успешно отблъсва татарските нашественици, Ивайло утвърждава властта си и през 1278 г. се короновава за цар, сключвайки брак с Мария Кантакузина.
Конфликтът с Византия е неизбежен, когато император Михаил VIII Палеолог се опитва да постави на престола своя зет, Иван Асен III. Решението на този спор идва на 17 юли 1279 г., когато в Котленския проход българската армия, водена от Ивайло, разгромява силите на протовестиария Мурин. Тази победа не е просто военен успех, а категоричен отговор на опитите за чуждо влияние и доказателство за стратегическия гений на „царя-орач“.
Днес паметта за този триумф е запечатана в камък чрез монументалната композиция „Каменната стража“. Разположена на около пет километра югоизточно от Котел, тя е дело на прочутия скулптор проф. Любен Димитров и е издигната през 1981 г. Внушителните фигури на трима воини, пазещи прохода, и изваяният лъв на отсрещния бряг напомнят за вечната връзка между държавността и смелостта. Смята се, че именно в района на крепостта Диавена е било мястото, където българското оръжие е постигнало своя блясък.
Историческият музей в Котел продължава да поддържа жива тази памет, превръщайки годишнината от битката в повод за размисъл върху героизма на предците ни. „Каменната стража“ остава не просто архитектурен обект, а жив символ на независимостта, която е била извоювана с кръв и железен воля в сърцето на българските планини.
