В света на киното често се говори за магия, но за младата българска актриса Емили Влайкова тази магия е закодирана в ДНК-то ѝ. Докато днес тя споделя снимачната площадка с величия като Колин Фърт и Джулиан Мур в новата продукция на Шарън Магуайър „The Joy of Sex“, нейната история ни връща цял век назад. Точно преди 100 години, нейната пра-прабаба Мария Влайкова полага основите на едно от най-емблематичните културни средища в София – кино „Влайкова“, доказвайки, че любовта към изкуството е наследствена черта, която не признава времеви граници.
Ролята на Емили в новия филм, разказващ за създаването на прочутия наръчник на Алекс Комфорт от 70-те години, може и да е малка, но носи огромна символика. Да дебютираш на голямата международна сцена в годината, в която се чества вековният юбилей от завещанието на Мария Влайкова, е почти кинематографично съвпадение. През 1926 г. Мария дарява своя салон на държавата с единствената цел – той да служи за просвета и култура. Днес нейната наследница продължава тази мисия, но вече от другата страна на екрана.
Семейната история на Влайкови е преплетена с най-важните страници от летописа на България. Докато пра-прадядо ѝ Тодор Влайков е бил стожер на литературата и политиката, бащата на Емили – Радко Влайков, е едно от най-разпознаваемите лица в българската дипломация. Към този впечатляващ родословен пъзел добавяме и нейния дядо по майчина линия – Муравей Радев, ключова фигура във финансовата стабилизация на страната в края на 90-те години. В такава среда историята не е просто предмет в училище, а жив организъм, който диша във всеки разговор край семейната трапеза.
Пътят на Емили към актьорството обаче минава през дисциплината на спортните танци. В продължение на 17 години тя и нейният брат Деян са неразделни партньори на паркета, завоювайки девет национални титли. Тази закалка, съчетана с академично образование по психология във Великобритания и специализация по актьорско майсторство в САЩ, изгражда образа на един съвременен творец с дълбоко разбиране за човешката природа. Престоят ѝ в Лос Анджелис я вдъхновява за личен проект – късометражния филм „Fallaway“, който изследва тъмните пътеки на зависимостите.
Днес Емили Влайкова използва киното не само като кариера, но и като платформа за социални каузи, точно както Мария Влайкова е мечтала преди век. Нейното участие в информационни кампании срещу наркотиците показва, че „заветът Влайкови“ е жив и актуален. От прашните чертежи на един софийски киносалон до блясъка на холивудските продукции, фамилното име продължава да бъде синоним на отдаденост. Едно е сигурно – когато Емили застане пред камерата, зад гърба ѝ стоят сто години история, които ѝ дават силата да гледа смело напред.
