Пътуването по българските пътища днес прилича повече на хазартен игралник, който залага живота си при всяко излизане от гаража. От разбити мантинели, които се срутват като картон, до шофьори с критично ниво на алкохол в кръвта – реалността е плашеща. Правителството най-накрая признава, че се намираме в състояние на транспортен хаос, който изисква не просто латки, а цялостна системна хирургия.
Едно от най-горчивите признания идва от транспортния министър Георги Пеев, който заявява, че в България всъщност няма истински магистрали, а само скоростни пътища. Инфраструктурата е в критично състояние, а знаковото стопанство и разположението на ограниченията са организирани хаотично. Според новата визия на властите, решението не е в безкрайното увеличаване на глобите, а в превенцията и създаването на среда, която сама по себе си е безопасна.
Проблемът с човешкия фактор е също толкова дълбок. Младите шофьори излизат на пътя с теоретични знания от „бели стаи“, но без реални практически умения. Липсата на обучение по полигони за ситуации като аквапланинг или спешни маневри прави новите водачи опасни за себе си и околните. Предлага се по-строг контрол през първите години от шофьорския стаж, за да се гарантира, че опитът идва заедно с отговорността.
Абсурдът в управлението на пътното движение се проявява в разпределението на ресурсите. Докато само 124 инспектори се опитват да следят общата безопасност, автошколите и техническите прегледи, цели 680 служители в Националното тол управление са фокусирани единствено върху това дали е платена винетката. Този дисбаланс показва, че досега приоритетът е бил събирането на такси, а не опазването на човешкия живот.
Железопътният транспорт не е по-добрата новина. Влаковете, които трябва да бъдат алтернатива на колите, са в трагично състояние. Около половината от вагоните са реликви от 70-те и 80-те години, а климатизацията е лукс за малцина. Дори новите европейски вагони се предават пред българските жеги, тъй като системите им не са проектирани за температури над 35 градуса. Макар да пристигат нови композиции от „Шкода“ и „Алстом“, те са капка в морето от нужди.
Финансовият срам се крие в заплатите на мениджърите в държавните дружества. Докато БДЖ е на прага на фалита с огромни задължения, някои от нейните ръководители са получавали до 20 000 лева месечно. Това „брутално неморално“ състояние ще бъде спряно с нови правила, влизащи в сила от 1 август. Вече никой член на управителен съвет няма да получава повече от президента, а възнагражденията ще бъдат обвързани с реалните резултати и постигнатите цели.
