Индустриалната карта на Северна България е на път да загуби един от своите най-значими стълбове. Заводът „Свилоза“ в Свищов, символ на целулозното производство в страната, е изправен пред окончателен залез. Машините млъкнат от една година, а надеждите за възрожденie избледняват пред лицето на огромни дългове към служители и партньори.
Човешката цена на този колапс е стряскаща. От екип от близо 470 души, в предприятието са останали едва няколко десятка работници. Повечето са напуснали, прогоненни от липсата на заплати за месеци, което доведе до гневни протести пред портата на завода.
Парадоксът на кризата се крие в разминаването между реалността на работниците и образа на собственика Красимир Дачев. Докато той заявява, че разпродава личното си имущество за изплащане на дълговете, бившите му служители припомнят за неговия екзотичен ретро музей с луксозни автомобили, разположен в бившата столова на завода. Самият бизнесмен също е в тежко финансово положение с публични задължения, надвишаващи 1,7 милиона евро.
Юридическият край се приближава с октомври, когато Окръжният съд във Велико Търново ще разгледа делото за несъстоятелност на „Свилоцел“ ЕАД. Списъкът с кредитори е дълъг – от големи банки като ОББ и УниКредит Булбанк до държавни институции и частни доставчици на дървесина.
С потенциалния фалит на „Свилоза“ България окончателно се сбогува с големите си мощности за производство на целулоза. След затварянето на завода на „Монди Стамболийски“, което бе предизвикано от пожар и икономически трудности, страната остава без собствени капацитети в този сектор, затваряйки една болезнена глава от индустриалната си история.
