Българската държавна администрация се сблъсква с сериозен кадрови дефицит, като около 5% от позициите остават незаети поради липса на интерес от страна на кандидатите. В този контекст въпросът за бъдещето на работещите пенсионери в системата става ключов за стабилността на управлението.
Вместо драстични и едномоментни съкращения, които биха могли да „обезкървят“ административния апарат, се залага на стратегия за поетапно приключване на трудовата дейност на най-опитните кадри. Така се гарантира, че преходът ще бъде плавен, а социалните плащания за тези, които напускат, ще бъдат осигурени съгласно закона.
По отношение на финансовата устойчивост на пенсионната система, се предлага фундаментално разграничаване между осигурителните приноси и социалните помощи. Пример за това са т.нар. „ковид добавки“, които не трябва да бъдат част от формулата за изчисляване на пенсията, тъй като са социални плащания, а не резултат от трудов принос. Същото важи и за социалните пенсии за старост, които е редно да бъдат управлявани от социалната система, а не от НОИ.
В момента социалните плащания са пряко обвързани с минималната работна заплата (МРЗ) и линията на бедност, което е довело до автоматично увеличение на сумите от началото на тази година. Паралелно с това, се признава необходимостта от задълбочен функционален анализ на възнагражденията в държавния сектор, за да бъдат изчистени натрупаните през годините дисбаланси в заплатите.
Погледът към бъдещето, конкретно към бюджета за 2027 г., е насочен към значително засилване на подкрепата за майчинството. Планират се дискусии за повишаване на плащанията през втората година от майчинския отпуск, както и по-добри стимули за майките, които решат да се върнат на работа преди края на определения период.
В допълнение към тези реформи, се обявява твърда позиция за защита и стриктно прилагане на т.нар. „швейцарско правило“ по отношение на пенсиите, което трябва да се изпълнява точно така, както е заложено в нормативната уредба.
