България навлиза в ера, в която почтеността вече не е просто пожелание, а законово изискване. Новите промени в Закона за държавния служител поставят край на практиките за назначаване на базата на лични връзки в секторите с най-висок корупционен риск.
Фокусът на реформата е върху т.нар. „критични позиции“. Става въпрос за 11 ръководни длъжности, включително главни секретари и експерти по обществени поръчки и европейски средства. Тъй като тези позиции управляват огромни публични ресурси, кандидатите за тях вече ще трябва да преминат през строго психометрично сито.
Правилата са безпощадни: ако кандидатът се провали на теста за почтеност, той губи правото си да се бори за съответната позиция за следващите три години. Този период е достатъчен, за да се разбере, че административната служба изисква не само професионална експертиза, но и висок морал.
Тази стъпка не е изолиран акт, а част от по-мащабен стратегически план за демонтаж на олигархичния модел в управлението. Целта е да се прекъснат веригите от зависимости, които досега са контролирали достъпа до публичните ресурси и държавната собственост.
Срокът за пълно внедряване на системата е до декември 2026 г. Реформата, задвижена от управленската програма на кабинета „Радев“, цели да трансформира бюрокрацията в модерна машина, базирана на ефективност, прозрачност и възстановено доверие.
В крайна сметка, успехът на тези мерки ще се измери не с броя на проведените тестове, а с това дали обществото ще спре да гледа на държавните институции с подозрение.
