Настоящият модел за почистване и поддръжка на речните системи в България е напълно изчерпан. Областните управители в страната бият тревога, заявявайки, че сегашната нормативна уредба е неефективна и не успява да осигури реална превенция срещу природни бедствия.
Основният проблем се крие в размитата отговорност между различните институции. В момента държавният механизъм се задейства едва след като кметовете на засегнатите населени места подадат изришен сигнал. Резултатът от това често е създаването на междуведомствени комисии, които обхождат критичните зони, но не предлагат трайни и навременни решения.
Областният управител на Сливен, Михаил Кашеров, категорично подкрепя нуждата от радикална реформа. Според него сегашният подход е твърде тромав и се фокусира върху локални, краткосрочни мерки, вместо да залага на системна превенция.
Кашеров подчертава, че е спешно необходимо въвеждането на ясни правила и работещ механизъм за финансиране — независимо дали той ще бъде централизиран или децентрализиран. Целта е да се гарантира бърза реакция в критичните зони още преди началото на дъждовните периоди.
Предложените промени целят да запълнят институционалния вакуум и да превърнат поддръжката на речните легла в планиран и постоянен процес. Така държавата ще може да гарантира сигурността на гражданите и да предотврати бъдещи наводнения чрез ефективно управление на природните рискове.
