България се оказа в сериозно закъснение с изпълнението на европейските изисквания за потребителските кредити, което постави страната пред риск от съдебни процедури. Зам.-министърът на икономиката Красимир Якимов призна, че транспонирането на съответната директива е пропуснато, но сега се прави спешен опит за наваксване на времето. Целта е не просто административно покриване на пропуските, а реално изсветляване на сектора, особено по отношение на т.нар. „бързи кредити“.
Новите правила ще променят начина, по който се предлагат пари назаем. Обхватът на закона се разширява до кредити в размер на 100 000 евро, като се включват и модерни финансови продукти, адаптирани към дигиталната ера. Вече няма да има подвеждащи реклами – всеки рекламен материал трябва ясно да предупреждава, че вземането на кредит неизбежно води до разходи за потребителя.
Един от най-важните акценти е борбата с прекомерното задължняване. Кредитоспособността на клиента ще се оценява много по-строго, а заем ще бъде одобрен единствено при положителна проверка. Това трябва да спре практиките по безотговорно кредитиране и да защити хората от финансови капани.
За тези, които вече изпитват трудности с плащанията, законът предвижда „спасителни“ механизми. Въвеждат се ограничения на общите разходи при краткосрочните кредити и се създават правила за отсрочка, рефинансиране или промяна на договорните условия. Това е опит да се даде изход на потребителите, които са попаднали в тежки ситуации.
Контролът над кредиторите и посредниците също се затяга. Предвижда се задължителна регистрация за всички участници в сектора, а Комисията за защита на потребителите ще получи разширени правомощия. Нарушителите ще бъдат посрещнати с по-високи санкции, което трябва да гарантира прозрачност и честност в целия процес.
