Всеки път, когато се наредим на опашката в супермаркета, си задаваме един и същ въпрос: защо цената на етикета изглежда толкова далеч от логиката? В опит да отговори на това обществено недоволство, държавата влиза в ролята на регулаторен анализатор. Министерството на икономиката представи иновативна методика за изчисляване на „справедлива стойност“ на основните продукти, вдъхновена от работещия модел на Френската държавна обсерватория. Целта не е административно фиксиране на цени, а създаване на ясен ориентир за потребителите, който да показва кога надценката преминава границата на разумното.
Новият механизъм предвижда „червена лампа“ за всяко отклонение над 10% от изчислената справедлива стойност. Въпреки че такова превишение няма автоматично да се счита за нарушение, то ще служи като директен сигнал за мащабни проверки от страна на контролните органи. Методиката ще се прилага за големите търговски вериги с годишен оборот над 25 милиона евро, като обхватът ще включва не само хранителни стоки, но и лекарства, тютюневи изделия и напитки. За да бъде сравнението максимално точно, ще се използва медианната цена на продуктите в дадена категория, което предотвратява изкривяването на данните от единични луксозни стоки.
Формулата, по която ще се пресмята тази „справедлива цена“, е комбинация от два основни стълба: локална себестойност и европейски ценови паритет. Локалният компонент ще отчита реалните цени на едро в България, оперативните разходи на търговците, логистиката и нормалния марж на печалба. Европейският стълб пък ще сравнява нашите нива с държави от ЕС, които имат сходен икономически профил и доходи. По този начин държавата се надява да постигне баланс между пазарната свобода и защитата на джоба на обикновения българин.
Паралелно с методиката, до края на септември се очаква да заработи и дигитална платформа за пълна проследимост на храните. Тя ще разкрие целия път на продукта – от полето или фермата, през преработвателите и посредниците, до щанда в магазина. Депутати от парламентарната група на „Прогресивна България“ вече алармираха, че в момента при някои стоки се наблюдават надценки от 100-120%, което те определят като „чист обир“. Според тях икономически логичната надценка по цялата верига не би трябвало да надвишава 50% от производствената цена.
Млекопреработвателите обаче остават скептични към сложността на новите формули. От бранша посочват, че реалната цена на качественото сирене например е около 9 евро за килограм, докато опитите за изкуствено понижаване на цените могат да доведат до компромиси с качеството. Бизнес организациите също предупреждават, че понятието „справедлива цена“ е субективно и зависи от това колко е склонен да плати купувачът и на колко е склонен да продаде търговецът в условията на свободен пазар.
Въпреки споровете, голямата промяна ще дойде от прозрачността. Когато потребителят има достъп до актуална и сравнима информация, той ще може да прави по-информиран избор. Очаква се новите механизми да станат особено актуални в преходния период към въвеждането на еврото, когато рискът от необосновано поскъпване на стоките от първа необходимост е най-висок.
