Българското земеделие се подготвя за разтърсване, което се чака от три десетилетия. Вместо поредните козметични корекции, държавата залага на цялостна стратегическа концепция за земеползването, която трябва да бъде готова до края на годината. Целта е амбициозна – създаването на единен Поземлен кодекс, който да сложи край на нормативния хаос и да даде яснота на всеки собственик и ползвател.
Досегашната ситуация беше истински кошмар за правната сигурност. Законите, родени в бурните години на реституцията, бяха променяни над 60 пъти, превръщайки се в неразбиваема мозайка от текстове. Този подход „на парче“ често обслужваше краткосрочни интереси, но оставяше фермерите и инвеститорите в състояние на постоянна несигурност.
Един от най-тежките проблеми остават т.нар. „бели петна“ – хиляди хектари земя с неизяснен статус, които всяка година се разпределяха по сложни и често спорни схеми. Към това се добавя и огромната раздробеност на парцелите, която прави внедряването на модерни технологии и поливно земеделие почти невъзможно в много региони.
Новият подход, обявен от Пламен Абровски, председател на комисията по земеделието, не е просто административна промяна, а нова философия. Земята ще се разглежда като национално богатство, като законодателството ще се адаптира към реалните пазарни процеси и климатичните предизвикателства, вместо да налага остарели чиновнически правила.
Реформата ще се фокусира върху улесняването на дългосрочните договори за наем и защитата на дребните собственици. Очаква се документът да премине през широки обществени дискусии с браншовите организации, за да се постигне консенсус, който да надхвърли политическите цикли и да осигури стабилност за следващите десетилетия.
