Институцията, която в продължение на две десетилетия бе пазител на тъмните тайни от комунистическото минало, се подготвя за тихо изчезване. Комисията по досиетата престава да бъде самостоятелна единица, а решението за това не дойде чрез широки обществени дебати, а чрез дискретна преходна разпоредба в проекта за държавния бюджет.
Архитектът на този процес е вицепремиерът Иво Христов, който е натоварен с мисията да организира сливането на структурата с Държавна агенция „Архиви“. Крайният срок за изготвяне на нормативните промени е фиксиран до 15 септември, което бележи началото на края за комисията в нейния сегашен вид.
Този ход предизвика остра реакция от страна на настоящия председател Пламен Тончев. В официално писмо до Министерството на финансите той предупреждава, че закриването на комисията е удар по правото на обществото да познава историческата истина. Според Тончев, прехвърлянето на архивите може да блокира достъпа до тях за години напред и да остави незавършени проверки за принадлежност към Държавна сигурност на хора на отговорни позиции.
Парадоксът на ситуацията се крие в разходите. Докато правителството се опитва да редуцира раздути административни структури, в бюджета за остатъка от годината са предвидени близо 2,85 млн. евро за комисията, като по-голямата част от тях – над 2,3 млн. евро – са предназначени за заплати. Става въпрос за елитен екип от 9 души, чиито възнаграждения са на нивото на народните представители, като средната брутна заплата далеч надвишава средната в обществения сектор.
Политическият спектър е дълбоко разделен по въпроса. Докато представители на ДБ, СДС и ДПС говорят за „антиреформа“ и опити за заличаване на паметта за репресиите и доносничеството, партията „Възраждане“ вижда в това решение дългоочаквано и правилно действие. Спорът е дали сливането е просто административна оптимизация или политически жест за прикриване на миналото.
Залогът в този спор е огромен архив в Банкя, където се пазят над 1,5 милиона дела, 2,5 милиона карти и множество филмови и видеоматериали. През читалнята на комисията са преминали хиляди граждани, търсещи отговори за своите предци и за механизмите на тоталитарния режим.
Създадена през 2006 г., Комисията по досиетата премина през множество опити за реформи и редуциране. Идеите варираха от създаването на институт за национална памет по германски модел до пълното ѝ сливане с държавните архиви. Сега, когато това се случва, остава въпросът дали паметта за миналото ще бъде съхранена с същата стриктност или ще се разтвори в общия държавен архив.
