Войната между Русия и Украйна навлиза в нова, изключително опасна фаза, в която енергийните мрежи се превръщат в основната мишена. Москва официално обяви подготовката на масирани удари по украинската енергийна инфраструктура, представяйки ги като директен отговор на атаките на Киев срещу руския горивно-енергиен комплекс. Този цикъл от взаимни удари създава критично напрежение точно преди настъпването на есента и зимата.
Украинската стратегия се оказа болезнена за Кремъл, тъй като дроновете на Киев успяха да достигнат и да увредят ключови руски рафинерии като НОРСИ, Новошахтинската и Афипската. Резултатът е осезаем – производството на бензин в Русия е спаднало до около 70% от вътрешното търсене, което принуди Москва да удължи забраната за износ на дизел и да ограничи износа на бензин.
В отговор на тези загуби, Русия не само заплашва с нови масирани атаки, но и вече действа. Руското Министерство на отбраната твърди, че е унищожило склад за взривни вещества и център за производство на дронове в Киев, маскиран като завод за азбестоциментови изделия. Паралелно с това Москва докладва за свалянето на стотици украински безпилотници и ракети от системата ХАЙМАРС, макар тези данни да остават едностранни.
Ситуацията е толкова сериозна, че Владимир Путин е прибегнал до необичайни административни мерки. Той разреши държавата временно да поеме контрола над критична инфраструктура, която се счита за незащитена от въздушни атаки. Това показва, че Русия признава уязвимостта на собствените си обекти пред украинските безпилотни системи.
Енергийната война вече не е просто страничен ефект, а стратегически фронт. Докато Украйна се стреми да изсуши финансовите ресурси на Москва чрез удари по нефтената логистика, Русия използва своя превъзхождащ ракетен арсенал, за да остави украинските градове без ток и отопление. Предстоящите „масирани удари“, за които предупреждава Москва, могат да доведат до нов колапс на украинската електроенергийна система.
