Собствениците на недвижими имоти в България трябва да се подготвят за сериозна промяна в разходите си. След близо две десетилетия на стагнация в данъчните оценки, правителството подготвя мащабна реформа, която цели да приведе административните стойности на жилищата в синхрон с реалните пазарни цени. Настоящата ситуация, при която луксозни апартаменти се облагат почти на същия начин като стари панелни блокове, се счита за неустойчива и несправедлива.
Министерството на финансите вече работи по нова методика, която ще промени фундаментално начина, по който се изчисляват данък сгради и такса смет. Вместо остарели критерии като наличието на дограма или електрификация, новата формула ще залага на актуални показатели. Местоположението, зоната, общото състояние на сградата, годината на строежа и дори енергийната ефективност ще станат водещи фактори при определянето на новата стойност на имота.
Един от най-критичните моменти в реформата е презонирането на градовете. Опитът да се отразят новите престижни квартали и курортните зони може да доведе до осезаем скок в данъците – в някои случаи увеличението може да достигне до 30%. Този процес винаги е бил спорен, като спомените от 2011 г. в София, когато някои собственици видяха данъците си да се удвояват, все още са живи и предизвикват притеснения.
Реформата не засяга само базовите оценки, но и стратегията за облагане. Обмисля се въвеждането на по-високи ставки за втори и следващи имоти, особено ако те се използват за наеми или стоят необитаеми. Макар облекчението за основното жилище да се запази, липсата на единна система между общините остава проблем, който позволява на някои собственици да декларират различни имоти като „основни“ в различни градове.
От страна на местната власт промените се посрещат с ентусиазъм. Кметовете твърдят, че настоящата система е символична – в някои села данъците са едва 10-20 евро годишно, което е напълно недостатъчно за поддръжката на инфраструктурата. Целта е данъчните приходи да се увеличат, за да се инвестира в общността, като се обмисля и механизъм за редовно актуализиране на оценките на всеки две или три години.
