Европа се пробужда за една сурова реалност: ерата, в която американската защита се приемаше за даденост, може би приключва. Десетилетия на сигурност под „американския чадър“ днес се сменят с дълбоки съмнения и спешни стратегически преизчисления.
Последният саммит на НАТО в Анкара не е просто поредният дипломатически ритуал. Зад затворените врати се води разговор за нещо, което доскоро се считаше за невъзможно – пълната военна автономност на европейския континент. Въпросът вече не е дали САЩ ще помогнат, а какво точно ще се случи, ако Вашингтон реши да се оттегли от своята роля на гарант.
Основният катализатор на това безпокойство е ерозията на доверието в политическата воля на САЩ, особено в контекста на поведението на Доналд Тръмп. През последната година европейските столици наблюдаваха как увереността в безусловната подкрепа на съюзниците се разпада, превръщайки се в сериозен стратегически риск.
Проблемът обаче не е само политически, но и чисто технически. Европа остава в силна зависимост от американското военно командване и огромната огнева мощ, които са гръбнакът на доктрината на НАТО от поколения. Без този ресурс континентът се оказва с огромна празнина в капацитета си за водене на мащабен конфликт.
Както отбелязва „Файненшъл Таймс“, европейските сили вече не просто планират сътрудничество, а се подготвят за сценарий, в който лидерството на САЩ вече не е гарантирано. Това е началото на болезнен, но неизбежен път към стратегическата независимост, при която Европа трябва сама да поеме отговорността за собствената си защита.
