Системата за закупуване на онкологични лекарства в България остава един от най-големите административни абсурди в здравеопазването. Докато повечето медикаменти се реимбурсират по стандартни процедури, при онкологията се прилага странен модел с търгове, който вместо да оптимизира разходите, често води до обратния ефект.
Д-р Стойчо Кацаров, бивш здравен министър, подчертава, че е напълно нелогично да се провеждат търгове за онколекарства, когато за медикаменти при диабет, хипертония или астма такава практика не съществува. НЗОК разполага с работещи механизми за договаряне на цени и отстъпки с производителите, които биха могли да бъдат приложени и тук, за да се сложи край на хаоса.
В момента се наблюдава сериозен конфликт между централизираните търгове на Министерството на здравеопазването и тези, които се провеждат от частните болници. Тази раздвоеност създава условия за огромни разлики в цените на едни и същи препарати, което е недопустимо за пазар, в който се залага на здравето на пациентите.
Макар здравният министър Катя Ивкова да твърди, че централизираните поръчки осигуряват по-добри цени, реалността е различна. Опитът от миналия септември показа, че когато няма гарантиран обем на покупките, доставчиците предлагат по-високи цени. Така рамковото договаряне се превръща в инструмент за поскъпване, а не за спестяване на средства.
Единственият ефективен изход е прилагането на европейския модел за реимбурсиране. Когато Здравната каса купува онколекарствата по същия начин, по който управлява всички останали медикаменти, нуждата от сложни и неефективни търгове отпада. Това е най-краткият път към прозрачност и справедливост в достъпа до жизненоважно лечение.
