Магистрала „Тракия“ отново се превърна в сцена на ужасяваща трагедия, оставяйки след себе си разруха, човешки жертви и множество въпроси. Сред хаоса и мъглата, които погълнаха десетки автомобили в тежка верижна катастрофа, изплува и една скандална история, която разпали общественото възмущение – тази за таксите, поискани за извозване на пострадалите превозни средства.
В центъра на този скандал е небезизвестният ямболски бизнесмен Динко Вълев, който беше обвинен, че е поискал 8000 евро от превозвач за паркиране и репатриране на камион, участвал в инцидента. Вълев категорично отрече тези твърдения чрез публикация във Facebook, заявявайки, че никога не е искал пари за леки автомобили, независимо колко дълго ще останат на неговия паркинг.
Според него, плащания се изискват единствено за тежка механизация – кранове и репатраци, необходими за издърпване на камиони, претоварване на стоки и транспортиране на повредените превозни средства до собствениците им. В опит да прехвърли фокуса, Вълев дори отправи риторичен въпрос към погребалните агенции, намеквайки за тяхната „съпричастност“ в траурни моменти, и обяви, че атаките срещу него са дело на конкуренцията, която не разполага с неговия капацитет и работливост.
Обаче, Йоана Лалова, заместник-председател на Европейския транспортен клъстер, потвърди пред медиите, че такива суми действително са били искани, като директно посочи Вълев, известен като „ловеца на бежанци“. Тя подчерта, че въпреки твърденията, репатрирането на конкретния камион е било извършено безвъзмездно от колеги от бранша, а не от Вълев. Лалова разкри още, че сигнали за подобни схеми, включващи задържане на товари до заплащане на определени такси, не са прецедент и са били докладвани на властите, но без видим резултат.
Междувременно разследването на самата катастрофа продължава да разкрива нови детайли, като се предполага връзка с още два автомобила – австрийски джип и горяща кола, която може да е попаднала по погрешка в насрещното движение. Експерти като бившия началник на КАТ Росен Рапчев и инженер Иван Петков единодушно посочват комбинацията от лоши метеорологични условия, несъобразена скорост и безотговорно шофьорско поведение като основни причини за подобни инциденти.
Съветите са ясни: при намалена видимост водачите трябва драстично да намалят скоростта, да поддържат голяма дистанция и никога да не спират рязко на магистралата или в аварийната лента. Важно е също така, след инцидент, да се отдалечат максимално от платното, тъй като светлоотразителната жилетка не е панацея. Лалова добави, че тежкотоварните автомобили могат да служат като по-добра ориентация в мъгла, но общият проблем остава – пътната инфраструктура в България не успява да се развива с темповете на нарастващия трафик, превръщайки пътищата ни в опасни капани.
