Представете си свят, в който всяко ваше действие, всяка дума и дори името ви са под строг държавен контрол. В Северна Корея това не е антиутопичен роман, а ежедневна реалност, в която рестрикциите стават все по-жестоки с всяка изминала година, превръщайки живота в постоянна игра на оцеляване.
Центърът на тази система е абсолютният култ към личността. Всяко проявление на неуважение към семейството на Ким Чен Ун или държавните политици се наказва сурово. Дори инстинктите за оцеляване могат да бъдат фатални – както в случая с една жена, която бе осъдена, защото в момент на паника спаси детето си, вместо портрета на „вечния президент“ Ким Ир Сен. Дори името „Ким“ е забранено за обикновените граждани, за да не се равняват с лидерите на страната.
Културната изолация е пълна. Чуждите песни, филми и CD-та са иззети по заповед на Ким Чен Ун, а разпространението на порнография води до смъртна присъда. Религията също е под запрета, тъй като официалната доктрина е атеизъм. Западните вярвания и литературата са опасни – един американец дори прекара пет месеца в затвора, само защото остави Библията си в тоалетната на ресторант.
Социалният натиск се разпростира и върху семейството. Престъплението на един човек води до наказание за три поколения от неговите потомци, а самоубийството на член на семейството се счита за проступок, за който страдат всички останали. Дори личните празненства са регламентирани – сватбите са забранени в дните на рождението на Ким Ир Сен и Ким Чен Ун, а младоженците са длъжни да посетят статуята на основателя на режима.
Специално внимание е отделено и на датата 8 юли, годишнина от смъртта на Ким Ир Сен. В този ден е забранено да се усмихваш, да танцуваш, да говориш силно или да консумираш алкохол, като всяко нарушение може да завърши в концентрационен лагер. За туристите правилата са също толкова стриктни: телефоните и лаптопите се конфискуват при влизане, а използването на местната валута е забранено.
Дигиталният свят в КНДР е строго контролирана клетка. Гражданите използват единствено държавния интранет и специалната операционна система Red Star OS. Достъпът до глобалната мрежа е привилегия само за елита, военните и някои ученици, като дори тогава те могат да посещават само 28 предварително одобрени сайта. Wi-Fi връзката е абсолютно забранена, независимо дали сте в страната или в нейните посолства.
Ежедневието е продиктувано от държавата – от професията, която ви е назначена според нуждите на режима, до начина, по който се движите. Шофирането е право само за правителствени служители, като за жените то е напълно забранено. Дори битовите уреди са обект на контрол; притежанието на микровълнова печка е нелегално, а електричеството през нощта се подава само след официално разрешение. Информационният поток е ограничен до три държавни телевизионни канала.
Социалният натиск се разпростира и върху семейството. Престъплението на един човек води до наказание за три поколения от неговите потомци, а самоубийството на член на семейството се счита за проступок, за който страдат всички останали. Дори личните празненства са регламентирани – сватбите са забранени в дните на рождението на Ким Ир Сен и Ким Чен Ун, а младоженците са длъжни да посетят статуята на основателя на режима.
Специално внимание е отделено и на датата 8 юли, годишнина от смъртта на Ким Ир Сен. В този ден е забранено да се усмихваш, да танцуваш, да говориш силно или да консумираш алкохол, като всяко нарушение може да завърши в концентрационен лагер. За туристите правилата са също толкова стриктни: телефоните и лаптопите се конфискуват при влизане, а използването на местната валута е забранено.
