Светът в средата на октомври е сцена на динамични процеси – напрежение по върховете и усилена дейност под повърхността. Геополитическата есен започна с вълна от санкции, засилени военни действия и напрегната атмосфера. Докато политическите лидери са ангажирани с вътрешни въпроси, илюзията за мир в Украйна избледнява пред разрушенията.
На 15 октомври дипломацията показа две различни лица – в Брюксел и в Баку. В белгийската столица се проведе един от най-трудните съвети на европейските лидери, фокусиран върху преговори за бъдещия бюджет, който беше намален с 141 милиарда евро. В същото време, в Баку се проведе среща на върха на Конференцията за взаимодействие и мерки за изграждане на доверие в Азия (CICA), събираща лидери от близо 30 държави, обхващащи широк географски регион.
Тези две събития ясно очертаха съвременното състояние на геополитиката: Европа се фокусира върху вътрешната сигурност и икономически прагматизъм, докато Азия, въпреки съществуващите конфликти, демонстрира решимост в осъществяването на мащабни проекти.
Конфронтацията между Брюксел и Баку повдига въпроса кой модел за изграждане на доверие и стабилност ще се окаже по-успешен. Ясно е обаче, че светът вече е разделен на две различни реалности. На Запад се водят идеологически спорове и се гасят кризи, докато на Изток се чертае нова икономическа карта и се търси консолидация, въпреки вътрешните различия.
България се оказва в уникална позиция, разкъсвана между финансовата си зависимост от Европейския съюз и геополитическите процеси в Черноморския и Каспийския регион.
Европейският съюз в криза
Брюксел е център на интензивни дискусии, не само заради вътрешни социални вълнения, но и заради напреженията на срещата на върха. Сигурността на самия Съюз е под въпрос, а атаките срещу търговски кораби в Черно море налагат спешни мерки за защита на корабоплаването.
Бюджетните преговори в Европа са изпълнени с напрежение. Предложението за драстични икономии от 8% от бюджета на Съюза предизвика разногласия между държавите-членки. Богатите страни настояват за още по-големи съкращения в името на отбраната, докато коалицията, включваща България, защитава средствата за регионално развитие и земеделие.
Ситуацията се усложнява и от очакваната подкрепа на българския премиер за сделка, свързана с доставки на дизел, която предизвика критики за потенциално индиректно финансиране на Москва. Речта на украинския президент в Брюксел се очаква да бъде изпълнена с разочарование от възможната жертва на Украйна в името на икономически интереси.
Азиатски прагматизъм и големи проекти
Срещата на върха на CICA в Баку беше разтърсена от дипломатически трус, когато 13 делегации напуснаха залата по време на речта на израелския президент в знак на протест срещу войната в Близкия изток. Въпреки това, Израел се превърна в обединяващ фактор за Азия в общия гняв.
По-късно, представители на Русия и Иран проведоха кратка среща, след което всички лидери се върнаха към икономическите преговори. Това доказа, че в Азия търговските интереси често надделяват над идеологията. Разговорите между външните министри на Русия и Турция бяха фокусирани върху конкретни предложения за спиране на атаките срещу цивилни кораби в Черно море, които напомнят на принципа на зърнената сделка, но обхващат всички търговски кораби.
Турция предложи и физическо разделяне на маршрутите в Черно море. Русия, от своя страна, акцентира върху мегапроекти като ускоряването на АЕЦ „Аккую“ и нов газов хъб. Средният коридор и свързването с китайския проект „Един пояс, един път“ бяха ключови теми, а Азербайджан потвърди ролята си на свързващ хъб в Евразия.
Лидерите на Казахстан и Катар подчертаха необходимостта от подкрепа за транспортните коридори и изразиха уверения за задълбочаване на икономическите отношения. Развитието на нови транспортни и енергийни коридори дава значително предимство на азиатските държави.
България между два свята
Западните сили осъзнават, че без логистичната мощ на Азия и ресурсите на Каспийския регион, западната икономика е застрашена от изолация. България е поставена в епицентъра на тези промени, с ключова роля и на двата фронта.
Българският премиер търси европейска подкрепа за общ мораториум срещу атаките над цивилни кораби в Черно море, съгласуван с Румъния и Турция. Румънският премиер подкрепи създаването на съвместен Център за морска сигурност в Черно море. Важно е да се отбележи, че ключът за сигурността на този мораториум не е в Белгия, а в Баку, където Турция притиска Русия за подписване на документ.
Българският интерес е двоен: страната се нуждае от европейски средства за икономиката си и от мир по море и енергийни коридори от Изтока, които да гарантират бъдещето ѝ като транзитен хъб между Азия и Европа.
Въпреки сложните геополитически маневри, българският потребител е изправен пред суровата реалност – значително увеличение на цената на газа. Това предложение е ярко доказателство, че последствията от лошо управление и пазарни деформации се отразяват на обикновените хора, а идеологическите лозунги отстъпват пред инстинкта за оцеляване.
