Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) излезе със специална позиция, адресирана към търговската верига „Кауфланд“, след като нейният изпълнителен директор Михаил Петров отправи заплахи към доставчици. Той заяви, че ако продължат да не се съобразяват с позицията на веригата, „Кауфланд“ е толкова голяма, че фалитът на КТБ ще им се стори като „летен бриз“.
В отговор на тези безпрецедентни изявления, КЗК подчертава, че е установила нелоялни търговски практики от страна на „Кауфланд“ в три отделни производства, датиращи от 2015 г. насам. Тези случаи разкриват повтарящ се модел на злоупотреба с по-силна пазарна позиция при договаряне с български производители и доставчици.
Първото производство, приключило през септември 2020 г., установи нарушения, извършени след юли 2015 г. КЗК наложи максималната тогава имуществена санкция от 343 417 лв. за злоупотреба с по-силна позиция. Важно е да се отбележи, че Върховният административен съд (ВАС) окончателно потвърди това решение и санкцията през 2023 г., отхвърляйки всички възражения на веригата.
Второто решение, от май 2025 г., установи две нарушения, за които бяха наложени две санкции по 250 000 лв. всяка – отново максималният размер по закон към онзи момент. Това решение все още е предмет на обжалване пред Административен съд – София област.
Най-скорошното производство, завършило през ноември 2026 г., отново констатира нелоялни търговски практики. В този случай КЗК наложи три имуществени санкции на обща стойност 75 653 706 евро. Две от тях са в размер на 1,58% от оборота на дружеството за 2025 г. (по 21 899 757 евро), а третата е 2,2% (31 854 192 евро).
Комисията за защита на конкуренцията категорично заявява, че решенията ѝ се основават изцяло на събраните доказателства и действащото законодателство. КЗК уважава правото на всяка компания да обжалва нейните актове, но остро отхвърля всякакви опити за оказване на натиск върху съдебната система чрез демонстриране на сила или отправяне на заплахи. Внушенията за изхода на евентуални съдебни спорове преди тяхното разглеждане се възприемат като опит за публичен натиск върху съда.
