24 май – празник, който отеква в сърцата на всеки българин, символ на просвета, духовност и национална идентичност. За град Сливен обаче, този ден не е просто календарна дата, а дълбоко вкоренена традиция, чиито корени се губят още в края на XIX век. Държавният архив в града пази безценни свидетелства за това как сливенци са почитали светите братя Кирил и Методий много преди празникът да придобие днешния си облик.
Първите писмени доказателства ни пренасят назад във времето, чак до 8 май 1882 година. Тогава, страниците на летописната книга на Областната реална гимназия в Сливен разкриват протоколно решение за организиране на тържество в чест на равноапостолите. След църковна служба, училищният двор се е превръщал в свещено място за водосвет, полагайки основите на една вековна традиция.
С годините, честванията придобиват все по-голям размах. Архивните документи разказват за тържествени церемонии, „вечеринки“ и всеобщо вълнение. През 1908 година, значимостта на празника е толкова голяма, че учители и представители на общината се събират предварително, за да обсъдят и подготвят програмата. Делегат като учителя Кецкаров, заедно с колеги от мъжката гимназия, основното училище и градската управа, е натоварен със задачата да организира „най-тържественото отпразнуване“.
След въвеждането на григорианския календар през 1916 година, 24 май официално се утвърждава като датата за празника. Но не само датата се променя – расте и обществената подкрепа. Документ от 1924 година показва, че Сливенската община отпуска значителна сума от 500 лева от своя бюджет, предназначени за отпечатване на програми, позиви и други разходи, свързани с пищните тържества. Това е ясен знак за институционалното признание и подкрепа към делото на светите братя.
Сърцето на празника винаги е било в училищата. Подготовката започвала още на 23 май с трескаво украсяване на сградите и безброй репетиции на учениците. На самия 24 май градът оживявал с водосвети, концерти, спортни прояви и ученически изяви, които демонстрирали таланта и духа на младото поколение. Интересен факт е, че още тогава 24 май е бил неучебен ден, позволявайки на всички да се включат в общите тържества.
Една запазена архивна фотография от 1941 година ни връща на площад „Хаджи Димитър“ в Сливен, където празничната атмосфера е осезаема. Тя е визуално доказателство за непреходността на тази традиция. Както споделя Ваня Койчева, началник на отдел „Държавен архив“ – Сливен, основните елементи на честванията – ученическите прояви, концертите и обществените тържества – остават непроменени през десетилетията, превръщайки 24 май в жив мост между минало и настояще за Сливен.
