Представете си, че сте инвестирали спестяванията на живота си, взели сте банков кредит и сте закупили мечтания дом с всички необходими документи. Години по-късно обаче се оказвате „заложник“ на административен абсурд. Точно в тази реалност живеят десетки семейства от комплекс „Форест клуб“ в местността „Баба Алино“ край Варна. Те се чувстват изоставени от институциите, докато домовете им се превръщат в арена на политически сблъсъци и юридически неясноти.
Ситуацията е парадоксална: собствениците притежават нотариални актове, имотите им са приети като обезпечение от банки, а Община Варна редовно е събирала данъци и такси за тях. Въпреки това, днес тези хора са подложени на постоянен натиск – заплахи за спиране на водата и тока, както и ограничаване на достъпа до собствените им жилища. Въпросът, който вълнува всички, е прост: как е възможно държавата и общината да легитимират една сделка в продължение на години, а след това внезапно да обявят нарушения, за които трябва да плащат крайните купувачи?
В комплекса живеят не само българи, но и граждани на Германия, Израел и Украйна. Всички те са обединени от общата несигурност. Вместо конструктивен диалог с местната власт, те се сблъскват с административен натиск и нежелано медийно внимание от страна на политически фигури, които използват казуса за собствени цели. Жителите категорично отказват да бъдат превръщани в инструменти на политическата борба и настояват за уважение към техните конституционни права.
В официално обръщение до правителството и кмета Благомир Коцев, собствениците настояват за спешна среща и създаване на работна група. Целта е ясна – детайлен преглед на всеки отделен случай и намиране на механизъм, който да защити добросъвестните купувачи. Те предлагат в групата да влязат юристи, представители на общината и държавните институции, за да се сложи край на неяснотата.
Списъкът с исканията им е конкретен и не подлежи на отлагане: прекратяване на натиска върху жителите, гарантиране на достъпа до комунални услуги и изработване на ясен план за излизане от кризата. Ако гласът им не бъде чут, собствениците са готови да потърсят правата си пред европейските институции и международните правозащитни организации. За тях това не са просто кадастрални номера, а човешки съдби, градени с години.
