България се сблъсква с тревожен ръст на потребителските заеми от небанкови институции. Към края на 2022 година общата сума на вземанията по така наречените „бързи кредити“ достигна впечатляващите 4.42 млрд. лева. Това представлява скок от почти 20% спрямо предходната година, което показва, че все повече граждани търсят алтернативни и рискови начини за финансиране на ежедневните си нужди.
Основният двигател зад тази тенденция е тежката икономическа ситуация – високата инфлация и трудностите при покриването на месечните разходи притискат семействата. Проблемът обаче е в скритите опасности: огромни наказателни лихви и реален риск от попадане в безкраен цикъл на задлъжнялост. Когато плащанията спрат, дълговете често се продават на колекторски фирми в изключително кратък срок – понякога само за месец или два, което води до тормоз и психологически натиск върху кредитополучателите.
Пейо Майорски от Асоциацията за защита на потребителите подчертава липсата на сериозен контрол върху дейността на колекторите. В момента те функционират като обикновени търговски дружества, без строги правила за етично поведение. Има спешна нужда от законодателни промени, които да гарантират равенство между кредитора и потребителя при подписването на договорите, като се наложи задължително и внимателно четене на всички клаузи, за да се избегнат капани.
Разглеждайки качеството на тези кредити, данните показват, че необслужваните заеми възлизат на над 300 млн. лева, което е около 6.8% от общия обем. Макар да се наблюдава лек спад в определени тримесечия, общата годишна тенденция е нагоре, като обемът на лошите кредити е нараснал с 19 млн. лева за една година.
Парадоксът на „бързите кредити“ е, че те често изобщо не са бързи за изплащане. Най-голям е делът на заемите с период на погасяване над пет години, които обхващат почти 45% от всички кредити и достигат близо 2 млрд. лева. Друга значима група са заемите до една година, които възлизат на 1.25 млрд. лева, което потвърждава разнообразието от финансови продукти, предлагани от тези компании.
Завършва картината и с търговията с дългове, където дружествата активно продават и купуват кредити. За периода на 2022 година нетните продажби на такива активи са достигнали 94.4 млн. лева, което подчертава индустриалния мащаб на този бизнес, базиран на чуждите задължения.
