Дипломатическият и историческият диалог между София и Скопие често е изпълнен с напрежение, но последните изказвания на северномакедонския премиер Християн Мицкоски добавиха нов нюанс на недоумение. В опит да коментира актуални исторически въпроси, Мицкоски допусна сериозна фактологическа грешка, обърквайки средновековния владетел цар Самуил с революционера Гоце Делчев. Този гаф не само повдига въпроси за историческата подготовка на политическия елит в съседната ни държава, но и рискува да задълбочи съществуващите различия.
В основата на объркването стои препратката към Бледската спогодба от 1947 г. Мицкоски се опита да обвърже съдбата на тленните останки на цар Самуил с този договор между Йосип Броз Тито и Георги Димитров. Реалността обаче е друга – костите на Гоце Делчев са предадени на Скопие още през 1946 г., цяла година преди подписването на въпросния документ. Подобно анахронично смесване на събития и личности размива границата между обективната история и политическата интерпретация.
По време на своите изявления премиерът не пропусна да използва и силно натоварената дума „окупация“ по отношение на българското присъствие в региона през Втората световна война. Докато в историческата наука се водят дебати за терминологията, използването на подобни квалификации от трибуната на изпълнителната власт често се възприема като опит за подклаждане на националистически настроения. Мицкоски подчерта, че пренасянето на мощите е тясно свързано с македонската национална идентичност, пренебрегвайки факта, че тези фигури са част от общото минало.
Важно е да се припомни, че през 2019 г. съвместната историческа комисия между двете страни постигна консенсус относно личността на цар Самуил. Експертите се съгласиха, че той е легитимен владетел на голяма средновековна държава, която съвременната наука определя като Българско царство. Това споразумение беше прието от правителствата и на двете страни като стъпка към добросъседство, но настоящите изказвания на Мицкоски изглежда се отклоняват от този официално приет курс.
В крайна сметка, историята не е просто инструмент за вътрешнополитическа употреба, а фундамент, върху който се градят международни отношения. Когато лидерите бъркат епохи и личности, те не само изкривяват миналото, но и поставят пречки пред бъдещото сътрудничество. В контекста на европейската интеграция на Северна Македония, точността във фактите и уважението към подписаните договори остават от решаващо значение за стабилността на Балканите.
