
Случвало ли ви се е да се чудите защо пчелното жило продължава да „работи“ дори след като е напуснало тялото на насекомото? Това, което изглежда като обикновен рефлекс, всъщност е сложен биологичен механизъм, който наскоро бе разгадан от екип австралийски учени от университета „Макуори“.
Използвайки високоскоростни камери, изследователите успяха да уловят в детайли процеса, известен като автотомия. Този защитен механизъм позволява на жилото да се откъсне, но да продължи своята „мисия“ – да прониква по-дълбоко в кожата и да инжектира отрова, дори когато пчелата вече не е свързана с него.
В основата на този процес стои миниатюрен, но изключително ефективен механизъм, състоящ се от две назъбени игли. Всяка от тях притежава клапани със специална геометрия, които действат като парашути. Когато се движат надолу, те се разтварят, а при движение нагоре се свиват, създавайки налягане, което предотвратява връщането на отровата назад.
За да разберат как точно функционира тази „помпа“, учените са накарали пчели да ужилят прозрачен гел, имитиращ човешка тъкан. Записите, направени с 300 кадъра в секунда, показват как мускулите и нервите в откъснатия орган работят в синхрон, за да осигурят непрекъснато подаване на токсина.
Това откритие не е само въпрос на любопитство към природата. Биолозите и инженерите вярват, че принципите на тези естествени микропомпи могат да бъдат приложени в медицината. Технологиите, вдъхновени от този механизъм, биха могли да доведат до създаването на иновативни устройства за прецизно доставяне на лекарства при минимално инвазивни хирургични интервенции.
