В Северен Куинсланд се случва нещо, което прилича на модерна алхимия – вместо да се търси благородният метал в земята, сега се извлича стойност от самите празнини, оставени от миначите. Огромните дупки, които някога са били източник на злато, днес се преобразяват в една от най-иновативните енергийни installations в Австралия: мащабна „водна батерия“, способна да съхранява колосални 2000 мегаватчаса електроенергия.
Сърцето на проекта Kidston Clean Energy Hub представлява две бивши кариери – Wises и Eldridge, разположени на различна височина. Тази естествена денивелация, варираща между 181 и 218 метра, е превърната в механизъм за съхранение на енергия. Когато в електрическата мрежа има излишък от евтин ток, водата се изпомпва от долния към горния резервоар, превръщайки електричеството в потенциална енергия.
Когато потреблението на енергия скочи, процесът се обръща. Водата се пуска обратно надолу, преминавайки през мощни турбини, които генерират ток за мрежата. Системата разполага с две реверсивни турбини с обща мощност от 250 мегавата, които могат да работят непрекъснато в продължение на осем часа, осигурявайки бърза реакция при внезапни промени в търсенето.
Истинският синергичен ефект идва от съчетанието с близка слънчева електроцентрала с мощност 50 мегавата. Стотиците хиляди соларни панели използват интензивното слънце на Куинсланд, за да произвеждат ток през деня. Вместо излишъкът да бъде загубен, той задвижва помпите, които „зареждат“ водния резервоар, за да бъде използвана тази енергия вечер, когато слънцето заляза, но климатиците и уредите в домовете се включват.
Инженерите са подходили умно, като са използвали вече готовата инфраструктура на старата мина. Вместо да копаят нови водоеми, те са адаптирали съществуващите кариери, пътища и сгради, което е спестило огромни ресурси. Въпреки това проектът е включил и сложни подземни работи, изграждане на тунели, шахти и нова връзка с националната енергийна система.
Това съоръжение бележи историческа промяна за Австралия, тъй като е първият голям проект от този вид, разработен от частния сектор, и първият от над четири десетилетия. Очаква се до септември 2026 г. Kidston да премине през всички изпитания и да влезе в пълна търговска експлоатация. Така мястото, което някога е било символ на добива на ресурси, се превръща в символ на устойчивото бъдеще, където най-ценното вече не е златото, а способността да управляваме енергията във времето.
