В свят, където здравеопазването често е бойно поле между държавната регулация и частната инициатива, гласът на инвеститорите става все по-силен. Ибрям Алиев, който стои зад управлението на няколко лечебни заведения в Югоизточна България, поставя фундаменталния въпрос за правото на развитие в сектора. Според него, държавата не трябва да ограничава създаването на нови болници, стига те да покриват законовите изисквания за градоустройство и безопасност.
В момента фокусът на Алиев е насочен към Раднево, където стара общинска сграда се трансформира в модерно медицинско съоръжение. С инвестиция, надхвърляща 1,5 милиона лева, проектът предвижда три корпуса и специализиран операционен блок. Въпреки напредналата фаза на строителството и вече завършените инсталации, над сектора тегне сянката на евентуален мораториум върху новите болнични заведения, предложен от здравните власти.
Критиката към идеите за административно спиране на нови проекти е ясна – пазарната икономика трябва да бъде водещият фактор. Когато един мениджмънт е ефективен и успява да привлече както утвърдени специалисти, така и доверието на пациентите, той естествено намира своето място. Проблемът, според инвеститора, се корени в непродуктивното наливане на средства в застаряващи държавни структури, които често не дават очаквания резултат за обществото.
Статистиката в частния сектор често говори сама за себе си. В Сливен, например, една от болниците под управлението на Алиев отчита впечатляващи резултати в акушеро-гинекологичната дейност, доказвайки, че конкуренцията в един град не пречи на качеството. Успехът се гради не само върху апаратура, но и върху отношението към кадрите. Възнагражденията на акушерките и медицинските сестри в тези лечебни заведения се актуализират ежегодно, като достигат нива от 1500 до 2500 лева, което стимулира професионалното развитие.
Бъдещето на болницата в Раднево изглежда обещаващо, като предстои и мащабно технологично обновление. Планът е догодина градът да разполага с напълно функционална хирургия и модернизирани отделения. Този пример подчертава разминаването между визията на предприемачите и административните намерения за централизирано планиране чрез национални здравни карти.
