В откровено интервю вицепрезидентът Илияна Йотова разкри позицията си по поредица от горещи теми, които разтърсват държавата – от сигурността на стратегическите обекти до сложния механизъм на президентските помилвания. Тя не скри, че държавата е изправена пред сериозни изпитания, изискващи бдителност и експертен подход.
По отношение на сигурността, Йотова обмисля свикването на Консултативен съвет по национална сигурност заради инцидентите във военните заводи. Тя подчерта, че целта не е просто политическо шоу пред камерите, а реална оценка на рисковете. Според нея, когато пожари избухват в близост до населени места, въпросът надхвърля рамките на частния бизнес и се превръща в тема от национално значение.
Една от най-чувствителните теми, засегнати в разговора, беше практиката на помилванията. По повод случая с Огнян Атанасов, Йотова заяви категорично, че решението е взето единствено на базата на медицински експертизи, доказващи, че лицето е в тежко здравословно състояние. Тя изрази искреното си учудване от последващите събития и постави въпроса за отговорността на тези, които изготвят медицинските становища, на които институцията се доверява.
„Нося отговорност за всеки свой подпис“, заяви тя, отхвърляйки твърденията, че се крие зад комисии. Йотова уточни, че над 90% от помилванията са по хуманитарни и здравословни причини, а членовете на комисията са професионалисти с дълъг опит, на които тя има пълно доверие. Тя сподели и личен момент – отказа си да участва в помилването на убиеца на баща си, за да избегне субективизъм.
На международната сцена Йотова призова за по-силен европейски глас в търсенето на мирен изход от конфликта в Украйна. Тя предупреди, че България трябва да бъде изключително внимателна по отношение на финансовите ангажименти, свързани с руските активи и бъдещите европейски заеми, за да не се окаже страната ни в капан на непосилни рискове.
В края на разговора вицепрезидентът отхвърли етикетите, че е в „чия и да е сянка“, заявявайки, че разчита на своя опит в дипломацията и политиката. Тя подчерта, че президентството трябва да бъде място за диалог и търсене на общи решения, независимо от политическата конюнктура.
