Докато официалната пропаганда в Москва продължава да рисува розова картина, вътрешните икономически сигнали говорят за нещо съвсем различно. Според анализа на Андрей Клепач, главен икономист в една от най-важните държавни институции за развитие в Русия, страната се намира в безизходна ситуация. Основният проблем е, че Москва не може да спечели „войната на изтощение“, докато Киев разполага с мащабната и непрекъсната подкрепа на западния свят.
Реалността е жестока: руската икономика не просто страда от санкции, тя буквално изостава технологично от останалата част на света. Ситуацията се влошава от прецизните украински удари, които целят критична инфраструктура, петролни рафинерии и химически заводи. Тези атаки вече не са просто военни успехи, а се превръщат в сериозна макроикономическа бариера, която задушава растежа на страната.
Вътрешният пазар също показва признаци на сериозна ерозия. След краткотраен военен бум, гражданските сектори – от авиацията и строителството до хранително-вкусовата промишленост – изпадат в рецесия. Този спад се засилва от свръхтвърдата парична политика на Централната банка, която според експертите е отговорна за значителна част от икономическото свиване.
Междуто време надеждите за спасение чрез източните партньори започват да се разпадат. Индия и Китай, въпреки че формално не са обект на санкции, започват да намаляват покупките на руски петрол поради натиска на САЩ. В резултат на това потенциалният растеж на руската икономика е сведен до критично ниските 1–1,5%, което е далеч под нуждите на една държава в състояние на война.
Всички тези фактори неизбежно водят към една точка: социална криза. Макар да е малко вероятно Русия да се разпадне по модела на Съветския съюз от 1991 г., рискът от внезапно социално избухване е реален. Историята учи, че големите сривове често идват в момент, в който никой не ги очаква, а икономическото изоставане на Русия вече е факт, който не може да бъде игнориран.
