Американският Сенат постави началото на нова, агресивна фаза в икономическата война срещу Москва. С огромно мнозинство от 86 гласа „за“ и едва 11 „против“, законодателите в Капитолия приеха пакет от санкции, които целят директно да ударят финансовия стълб на Кремъл – енергийния сектор. Стратегията е ясна: да се прекъснат жизненоважните потоци от капитал, които захранват руската военна машина.
Новият законопроект, кръстен в чест на покойния сенатор Линдзи Греъм, променя правилата на играта, като разширява правомощията на Белия дом. Президентът Доналд Тръмп вече ще разполага с инструментите да налага тежки мита върху петте най-големи купувача на руски въглеводороди, насочвайки удара към икономическите гиганти като Китай и Индия. Единственият изход за тези държави е да докажат, че зависимостта им от руския газ и петрол е под 15% и че активно се стремят към пълно откъсване от Москва.
Вашингтон не спира само до пазарните ограничения. В „черния списък“ попадат директно Владимир Путин и висшият ешелон от политическото и военно ръководство на Русия, както и ключови финансови институции. Особено внимание е отделено на т.нар. „сенчест флот“ – мрежа от стари танкери с различни флагове, които досега служеха за заобикаляне на международните ограничения върху износа на петрол.
Въпреки масовото одобрение, решението не бе без противоречия. Част от демократите и републиканците изразиха опасения, че тези радикални мерки могат да доведат до ценови шокове и повишена инфлация в самите САЩ. За да се неутрализират тези рискове, в закона е вградена „вратичка“, която позволява на президента временно да отмени някои ограничения, стига това да е продиктовано от националния интерес на Щатите.
Сега документите се отправят към Камарата на представителите. Очаква се гласуването там да се състои веднага след приключване на лятната ваканция, в началото на септември, което ще определи окончателната съдба на този икономически удар.
