На 90-годишна възраст един от колосите на българската литература, Стефан Цанев, разкрива своята същност в поредица от кратки и философски отговори. В един откровен разговор той споделя своите предпочитания, страхове и виждания за света, който ни заобикаля, разкривайки човека зад перото.
За Цанев творчеството е не просто професия, а спасителен пояс срещу сивотата на ежедневието. Когато го питат за най-голямото чудо на природата, той не се колебае – за него това е жената, а голото женско тяло остава най-красивата гледка на Земята. В личен план, поетът намира смисъл в съчувствието като най-висша добродетел и изпитва дълбоко отвращение към лицемерието.
Стефан Цанев признава, че идеалът му за щастие е простичък: живот сред хора, които обичаш и които ти отвръщат със същото. Въпреки че е преживял много, той остава реалист за бъдещето на човечеството, изразявайки опасения от самоунищожение. Неговата лична философия е синтезирана в мисълта, че омразата е отрова, която трови само този, който я носи в сърцето си.
Макар да е гражданин на света със своите предпочитания към Лисабон и Финландия заради уважението между хората там, Цанев остава дълбоко свързан с българските корени. Той отбелязва, че българският театър разполага с блестящи актьори, а у българина цени най-вече жаждата за знание и любопитството. Неговият житейски девиз е кратък, но категоричен: „Съпротивлявай се!“.
Творческият път на Цанев е белязан от цензура и изпитания – от свалянето на стихосбирката „Парапети“ през 1968 г. до забраната на „Любовни булеварди“ през 1984 г. Въпреки това, той остава един от най-превежданите български автори, чиито пиеси са поставяни на стотици сцени по света, доказвайки, че истинското изкуство винаги намира своя път към публиката.
