Визуалният хаос по улиците на София често е резултат от липсата на единен естетически подход. Именно това стана тема за размисъл по време на научната конференция „130 години НХА. Традиция и съвременност“ в Бургас, където Аделина Филева, директор на Софийската градска художествена галерия, постави един провокативен въпрос: защо столицата ни няма главен художник?
Според Филева съвременната градска среда страда от прекомерното доминиране на архитектурното мислене върху творческото. Тя подчертава, че макар архитектите да са незаменими, те често заемат позиции, които по право принадлежат на художниците. Резултатът е липса на истинско изкуство в оформянето на парковете, витрините и обществените площади, които вместо да вдъхновяват, често изглеждат бездушни.
Директорката на галерията изразява сериозна тревога за изгубеното присъствие на твореца в ежедневието след 1989 година. От шрифтовете на табелите до рекламните пространства – естетиката е оставена на случайността или на търговския интерес, което води до визуално замърсяване. Филева прави остро сравнение, заявявайки, че нискокачественото изкуство в публичното пространство вреди на хората точно така, както вреди и лошото хранене.
Основната пречка пред създаването на устойчива визия за града е политическата нестабилност. Статистиката е стряскаща: 26 правителства за 36 години. В такава динамика е почти невъзможно да се планират и реализират дългосрочни проекти, които да променят облика на града в положителна посока и да създадат трайна културна идентичност.
Филева не крие и разочарованието си от отношението на властта към културата. Тя определя начина, по който политиците възприемат изкуството, като „розичка на ревера“ – нещо декоративно, което е полезно за посрещане на делегации или за официални подаръци, но чийто реален труд (този на реставраторите и дизайнерите) е системно недоценен и възприеман като нещо лесно.
Историята показва, че подобен модел е работил. Позицията „главен художник“ е съществувала в различни периоди, като един от знаковите примери е монументалистът Иван Радев, заемал поста между 1973 и 1980 г. Дори още по-назад, през 1904 г., Министерство на войната е създало подобна длъжност за Ярослав Вешин. Връщането на тази роля днес би означавало признаване на изкуството като жизненоважен елемент от градското управление.
