Разпознаването на лъжата не е магия, а по-скоро умение за наблюдение на отклоненията в поведението. Интересно е, че според изследователката Ванеса ван Едуардс, хората с екстровертен характер често са по-склонни към измислици, макар че голяма част от тези лъжи остават незабелязани за околните. Ключът към разкриването им не се крие в един единствен жест, а в забелязването на внезапна промяна в обичайното поведение на човека.
Гласът е един от най-силните индикатори за неискреност. Бившият профайлър на ФБР Грег Маккрари обяснява, че когато някой лъже, неговият тембър и самият начин на говорене често се променят. Това може да се забележи, ако първо установим как човекът говори в нормално състояние, преди да преминем към по-сложни и деликатни въпроси. Също така, височината на гласа играе роля, но тя зависи от културата – например в Китай лъжата често е придружена от по-висок тон, докато при испаноезичните е точно обратното, според д-р Дейвид Мацумото.
Често лъжецът се опитва да бъде твърде убедителен, което води до използването на излишно много думи и ненужни детайли. Тези хора понякога използват местоимения в трето лице, за да се дистанцират психологически от ситуацията. От друга страна, някои избират пътя на премълчаването или т.нар. лъжа чрез пропускане. Те пропускат важни факти или се затрудняват, когато бъдат помолени да възстановят случилото се в различен ред – техника, която разкрива, че историята е предварително подготвена, а не спомена от истински спомен.
Езикът на тялото също често „предава“ истината. Д-р Елън Хендриксен посочва разминаването между думите и жестовете – например човекът казва „да“, но главата му прави леко движение в знак на „не“. Други инстинктивни реакции включват прикриването на очите или устата, а според агенти от ЦРУ, някои дори затварят очите си напълно при кратки отговори. Неспокойното поведение, като облизване на устните или докосване на лицето, също е често срещано, тъй като е физическа проява на подсъзнателна тревожност.
Важно е да се развендае масовото схващане за зрителния контакт. Мнозина вярват, че лъжецът избягва погледа, но изследвания от Мичиганския университет показват, че голям процент от хората поддържат директен контакт, докато лъжат, за да изглеждат по-достоверни. В крайна сметка, нито един сигнал не е абсолютен доказателство, но комбинацията от тях и наблюдението на общата картина могат да бъдат много информативни.
