Светът наблюдава разгръщането на една изключително опасна и парадоксална стратегия, при която границата между мира и открития конфликт става все по-размита. Вместо директен военен сблъсък, Москва залага на тактики, които целят да посеят паника и несигурност в европейските столици, без обаче да пресичат прага, който би принудил НАТО да реагира с пълната си мощ.
Основната цел на тези действия е създаването на постоянно усещане за заплаха. Става въпрос за психологическа война, при която провокациите са внимателно дозирани – те трябва да бъдат достатъчно сериозни, за да предизвикат тревога, но не и толкова открити, че да доведат до реална промяна в стратегическото поведение на Запада или до незабавен военен отговор.
Само за последната седмица серия от инциденти в така наречената „сива зона“ подчертаха този нов курс. Бележите на агресия станаха по-явни: от атака с дрон срещу железопътна линия, използвана от високопоставени западни дипломати и officials, до безпилотни летателни апарати, които бяха свалени в Литва или открити на бреговете на Полша.
Напрежението не се ограничава само до въздушното пространство. Саботажът се превърна в инструмент за дестабилизация, както се видя при парализирането на железопътния трафик в Нидерландия. Дори в морето и въздуха рисковете нарастват, като датски хеликоптер едва не стана жертва на руска сигнална ракета, което демонстрира колко близо е Европа до непредвиден ескалация.
Този тип хибриден натиск създава изключително нестабилна среда. Когато провокациите станат ежедневие, вероятността от фатална грешка или неправилно разчетено действие нараства експоненциално. В една такава игра на нерви, дори най-малкият инцидент може да се превърне в искрата, която да разпали огъня, който досега Москва се опитваше само да подхрани с тревога.
