Преходът към „зелена“ икономика вече не е просто възможност, а наложителна стратегия за бъдещето на Европа. Въпреки това, амбициите на Брюксел често се сблъскват с суровата реалност на енергийната сигурност и икономическата конкурентоспособност, което повдига въпроси за устойчивостта на избрания път.
Един от основните проблеми в настоящия подход е идеологическото отхвърляне на атомната енергия и газа – постижения, които досега гарантираха стабилност. Залагането единствено на възобновяеми източници като слънцето и вятъра, без наличието на базови мощности, създава сериозни рискове за надеждността на енергийните системи в средносрочен план.
Опасенията не се ограничават само до енергетиката. Съществува реален риск ЕС да се окаже в неконкурентно положение спрямо глобални гиганти като Китай и САЩ. Когато целите са свръхвисоки и не са синхронизирани с действията на останалия свят, европейската икономика може да понесе тежки удари в своята ефективност.
Важно е да се разбере, че „Зелената сделка“ не е еднократен акт, а дълъг и сложен процес на трансформация. Макар философията на климатичните промени да бъде правилна и необходима, конкретните мерки за нейното изпълнение трябва да се основават на прецизни разчети, а не на лобистки интереси или политически желания.
За да бъде успешен този преход, Брюксел трябва да прояви гъвкавост. Националните специфики на отделните държави не могат да бъдат игнорирани, а сроковете за изпълнение трябва да бъдат реалистични, за да се избегнат социални катастрофи и икономически колапси в най-уязвимите сектори.
