
Здравната система в област Сливен демонстрира странен парадокс: разполага с необходимата физическа база, но се бори с критичен недостиг на хора, които да я управляват. Последните данни от Териториалното статистическо бюро – Югоизток към края на 2025 година разкриват една тревожна картина за кадровия потенциал в региона.
Ако погледнем към болничния сектор, виждаме шест заведения с общ капацитет от 1 011 легла. Основната тежест тук носят трите многопрофилни болници, които със своите 847 легла заемат над 83% от целия фонд. Останалата част от капацитета е разпределена между три специализирани болници, които предлагат общо 164 легла за специфично лечение.
Мрежата за извънболнична помощ е по-раздробена и включва 51 различни заведения. Най-силно представени са медицинските центрове (14 броя), докато диагностично-консултативните центрове са само три. Към тях се добавят един дентален център, 33 лаборатории и още четири здравни структури, включително Регионалната здравна инспекция и Центърът за спешна помощ, които разполагат с общо 28 легла.
Истинският проблем обаче се крие в статистиката на персонала. Докато броят на медицинските сестри бележи лек ръст – от 596 на 626 души, ситуацията с лекарите е обратна. Броят им е спаднал от 526 през 2024 г. на 512. В региона практикуват също 127 зъболекари и общо 920 специалисти по здравни грижи.
Когато тези цифри се сравнят с националните средни стойности, дефицитът става очевиден. В Сливен се падат едва 30.4 лекари на 10 000 души, докато за България средното е 47.3. Това означава, че един лекар в областта обслужва средно 329 граждани. Още по-тежка е ситуацията с денталната медицина, където един зъболекар се паде на 1 325 души.
Разпределението по специалности показва, че най-многобройни са общопрактикуващите лекари (90 души), следвани от кардиолозите (51), акушерите-гинеколози (38) и педиатрите (27). Останалите направления, като хирургия и анестезиология, са с много по-малък брой кадри. Тези данни подчертават, че без сериозни мерки за привличане на специалисти, модерната болнична база остава недоизползвана.
