В сърцето на Сливенска област, хиляди жители на Нова Загора и още четиринадесет околни села живеят с постоянна тревога. Не става въпрос за икономически спад или политически скандали, а за нещо далеч по-фундаментално – достъпът до питейна вода. Червенаковският магистрален водопровод, жизненоважна артерия, захранваща общината, е в критично състояние, а десетилетия на неглижиране са го превърнали в бомба със закъснител.
От Баня и Кортен, през Стоил войвода и Езеро, до Млекарево и Радецки – всички тези населени места разчитат на един овехтял тръбопровод, който заплашва да остави хората на сухо. Кметът на Нова Загора, Галя Захариева, от години алармира институциите – от Министерството на регионалното развитие до ВиК-Сливен – за необходимостта от спешна реконструкция. Цената? Между 20 и 30 милиона евро за цялостна подмяна, но дори финансирането на най-компрометираните участъци край Кортен и Загорци би било глътка въздух.
В края на 2024 г. се появи проблясък надежда. Народният представител Татяна Султанова внесе конкретно предложение в държавния бюджет за 2025 г. за включване на проекта „Водоснабдителна система „Червенаково““ с предвидени 1 836 000 лв. за предпроектни проучвания и проектиране. Това беше първата стъпка към поетапно решаване на проблема, който трови ежедневието на хиляди. За съжаление, този шанс беше пропилян. Предложението не получи подкрепа от останалите народни представители от Сливенска област и не намери място в окончателния закон за бюджета.
Тази история не е изолиран случай. Султанова припомня и друг подобен епизод – искането ѝ за изслушване на петима министри и представители на общините по проблема със замърсяването на въздуха от инсталацията за биогаз край Нова Загора. И отново – отхвърляне, отново с активното участие на други депутати от Сливенския регион, гласували против. Изглежда, че партийните пристрастия често надделяват над общия интерес.
Въпросът не е кой е внесъл предложението, а дали то служи на хората. Депутатите са избрани да защитават интересите на своя регион, независимо от партийните различия, когато става дума за жизненоважни въпроси като вода, чист въздух, пътища и здравеопазване. Защо тогава толкова често ставаме свидетели на точно обратното? Защо Нова Загора продължава да жадува, докато решенията остават блокирани в политическите кулоари?
