Често родителите се притесняват, когато чуят децата си да водят оживени разговори с невидими събеседници. Психолозите обаче са категорични – това е напълно нормална част от израстването. Изследвания на експерти като Наоми Агиар и Марджъри Тейлър показват, че близо 66% от децата под седемгодишна възраст създават свои собствени въображаеми приятели. Тези фигури не са признак на изолация, а по-скоро творчески механизъм за забавление и социално упражнение.
Въображаемите другари не заместват истинските контакти. Статистиката сочи, че децата, които ги притежават, имат същия брой реални приятелства, както и своите връстници. Всъщност, тези малчугани често демонстрират по-висока креативност, по-добра концентрация и по-живо въображение. Те прекарват по-малко време пред дигиталните екрани, тъй като светът на фантазиите им предлага достатъчно стимулираща среда.
Една от най-интересните ползи е развитието на т.нар. „теория за ума“. Според проучвания на екипа на Марта Хименес-Даси, децата с невидими приятели по-лесно разбират, че останалите хора имат свои собствени мисли и емоции. Общуването с „другия ум“, бил той под формата на животно, човек или дори необичаен предмет като кутия с мляко, учи детето на емпатия и перспектива.
Това явление се оказва особено полезно при деца с аутизъм. Въпреки че социалното общуване при тях често е свързано с предизвикателства, изследване на Пейдж Дейвис установява, че близо половината от децата в спектъра също създават въображаеми приятели. За тях това е безопасно пространство, където могат да упражняват социални сценарии без страх от социален натиск.
В крайна сметка, тези невидими спътници служат като „училище по приятелство“. Родителите на деца с аутизъм, които са имали въображаем приятел, съобщават за по-добри умения у децата им при разчитането на чуждите намерения. Всичко това показва, че въображението е мощен инструмент, който подготвя малките за сложните социални отношения в реалния свят.
