
Основният мотив зад турските операции в Сирия е категоричното желание на Анкара да предотврати създаването на независима кюрдска държава. Кюрдите, които са 20-милионен народ, разпръснат в целия свят, остават единствената голяма етническа група без собствена държавност, което ги прави централен елемент в регионалните стратегии на Турция.
По отношение на заплахите на президента Ердоган за масово изпращане на сирийски бежанци към Европа, експертите смятат, че това е по-скоро политически инструмент, отколкото реална възможност. Логистично е почти невъзможно да се организира подобен поток, тъй като бежанците не са концентрирани на едно място и не могат да бъдат преместени като организирано стадо.
Въпреки това, Турция притежава капацитета да приложи тактиката на „малките групи“ от по няколко хиляди мигранти по границите на ЕС. Такъв ход обаче крие сериозен риск от обратен ефект, като може само да засили решимостта на европейските столици да се противопоставят на агресивното поведение на турския лидер.
Ердоган често подценява дипломатическата сдържаност на Европа, с която му е отговаряно до момента. Макар Турция да е суверенна държава със силно население, тя остава в критична зависимост от ЕС, който е един от нейните най-важни икономически партньори и най-голям инвеститор.
Тежката икономическа ситуация в страната е истинският двигател на тези политически напрежения. Именно заради финансовите проблеми на държавата, привличането на мащабни инвестиции, като тези на „Фолксваген“, се превърна в приоритет за управлението в Анкара.
