Арабските монархии в Персийския залив се намират в деликатно положение. С нарастващото напрежение и откритите сблъсъци с Иран, традиционният модел на сигурност, опиращ се на Вашингтон, изглежда все по-несигурен. В търсене на алтернативен механизъм за стабилизиране на региона, погледите на държавите от Залива се обръщат решително на Изток – към Пекин.
Основният въпрос в момента не е само кой е най-силен военно, а кой държи икономическите нишки. Китай, който е основен търговски партньор на Техеран, се превръща в надежда за мирно уреждане. Арабските държави се надяват, че огромното финансово влияние на Китай върху Иран може да бъде използвано като лост за натиск, за да се спре ескалацията.
Този стратегически обрат е продиктуван от дълбоко разочарование от развитието на конфликта. Макар американските и израелските удари от 28 февруари да са отслабили Иран, те парадоксално направиха региона по-нестабилен. Вместо спокойствие, резултатът беше засилена заплаха над енергийния износ, който е гръбнакът на икономиките в Залива, и повишен риск от ответни действия.
Критичната точка в този геополитически шах е сигурността на мореплаването. Ормузкият проток и Червено море са жизненоважни артерии за световната търговия, а тяхното блокиране или дестабилизиране би било катастрофално. Именно тук Пекин е изправен пред най-голямото си изпитание: дали може да премине от ролята на „тихия търговец“ към тази на активен посредник, способен да наложи волята си върху Техеран.
В крайна сметка, успехът или провалът на Китай в тази мисия ще определи неговата истинска тежест като глобална суперсила. Ако Пекин успее да укроти Иран, той ще докаже, че икономическата мощ е по-ефективен инструмент от военната интервенция. В противен случай влиянието му в региона може да остане само на хартия.
