Предстоящите избори за държавен глава далеч не се изчерпват с избора на личност, която да заеме „Дондуков“ 2. Според икономиста и политически анализатор Кузман Илиев, тези избори служат като стратегически трамплин за пренареждане на целия партиен спектър у нас. В светлината на прожекторите попада Андрей Гюров, чиито амбиции изглеждат насочени към нещо много по-мащабно от президентския пост.
Илиев споделя мнението, че докато Илияна Йотова запазва сериозни шансове за успех, кандидатурата на Гюров крие скрит дневен ред. Според анализатора, той използва кампанията като инструмент за консолидиране на разпръснатите либерални и десни формации. Целта е ясна – позициониране като лидер на това пространство и евентуално стартиране на нов политически проект след края на вота.
В този контекст ролята на ГЕРБ и лично на Бойко Борисов се оказва ключова. Според Илиев, лидерът на ГЕРБ изпраща ясни сигнали към своите симпатизанти да не подкрепят Гюров. Доказателство за това е присъствието на евродепутата Емил Радев в инициативния комитет на Илияна Йотова, което едва ли е случайно действие без знанието на партийното ръководство.
Стратегията на Борисов изглежда насочена към това да не позволи на Гюров да натрупа прекалено голяма тежест, запазвайки ролята на ГЕРБ като основна алтернатива на статуквото. Илиев обаче предупреждава, че това може да се окаже стратегическа грешка, демонстрираща дефицит на нови кадри и идеи в редиците на бившите управляващи.
Икономическият хоризонт след изборите също е обект на анализ. Бюджетът за 2027 г. се очертава като първия голям тест за новата власт, като се очаква дебатите по него да бъдат отложени за след края на предизборната кампания. Въпреки очаквания дефицит, анализаторът смята, че реалните показатели може да се окажат по-добри от планираните.
Външните икономически фактори обаче остават сериозна заплаха. Високите цени на горивата, натискът върху транспортния и земеделския сектор, както и растящите лихви по кредитите, директно свиват доходите на българите. Според Кузман Илиев, липсата на решителни структурни реформи остава основната пречка пред финансовата стабилност на страната.
