Езикът често крие любопитни съвпадения, които подлагат на съмнение сериозността на институциите. В италианския език глаголът „parlare“ означава „говоря“, докато „mentire“ се превежда като „лъжа“.
Ако се вгледаме по-внимателно в етимологията на думата „парламент“, лесно можем да открием иронична връзка с тези два корена. Комбинацията между говоренето и неистината изглежда като перфектното описание за много политически процеси, които наблюдаваме днес.
Това езиково откритие предизвиква усмивка, но и носи горчив вкус на реалност. В крайна сметка, историята на думите често отразява обществените нагласи към онези, които упражняват властта чрез своите речи.
