Докато нивата на Дунав достигат критично ниски стойности, България се оказва в неочаквана позиция на сила. Вместо да се бори с последиците от природната криза, страната превърна ситуацията в бизнес възможност, изнасяйки рекордни количества електроенергия. В момента обемите достигат между 32 000 и 33 000 мегаватчаса на денонощие, което носи милиони допълнителни приходи, докато съседните държави изпитват сериозен глад за ток поради собствените си проблеми с производството.
Ключът към тази устойчивост е АЕЦ „Козлодуй“, която продължава да функционира без сривове. Разликата е в техническото решение за охлаждане – водата от реката не отива директно към реакторите, а се използва за кондензаторите в неядрената част, което прави централата по-издръжлива на маловодие. Паралелно с това, България прави скок в съхранението на енергия, като вече са въведени над 6 гигавата батерийни мощности. Този бърз напредък е стимулиран от европейски средства, включително програмата RESTORE, с общ бюджет за батерии от близо 1 милиард евро.
Зад фасадата на експортния успех обаче се крият тежки структурни проблеми. Най-сериозният риск е финансовата пропаст, създадена от „Топлофикация София“. Огромният дълг към „Булгаргаз“ и групата БЕХ, който достига около 1,2 милиарда евро, вече не е просто счетоводен проблем, а заплаха за националната енергийна сигурност, тъй като ограничава възможностите на държавния газов доставчик да закупува необходимите количества газ.
Стратегическото направление на страната се измества към Черно море и пълното откъсване от руския газ. В блок „Хан Тервел“ е дадено разрешение за петгодишно проучване на нефт и газ, като част от правата по проекта вече са прехвърлени към ОМВ Петром. По отношение на турската компания „Боташ“, България търси по-ефективен механизъм за уреждане на задълженията, като подробностите по договора остават конфиденциални поради търговски клаузи.
Най-скандалният елемент в текущата ситуация е свързан с бъдещите 7-и и 8-и блокове на АЕЦ „Козлодуй“. Разследванията разкриха шокиращо разминаване в оценките на терените – от първоначални суми от над 1500 евро на квадратен метър до нови, реални оценки от около 143 евро. Тази десетократна разлика в цената е определена като „безобразие“, което е изкривило финансовата история на стратегическия проект и е само върха на айсберга от проблеми, открити при одитите.
