Българският бизнес е изправен пред сериозно изпитание, задушаван от непосилните цени на електроенергията. Въпреки опитите за държавна подкрепа, механизмът за компенсации е неадекватен, а дълбоко вкоренени проблеми в енергийния сектор продължават да тежат на плещите на индустрията. Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) алармира за критичната ситуация, настоявайки за спешни промени, които да предотвратят срива на предприятията.
Основният проблем се крие в негъвкавата схема за подпомагане. Според действащите правила, компенсации се отпускат едва когато цената на тока надхвърли 180 евро за мегаватчас. Работодателските организации настояват този праг да бъде значително понижен, тъй като дори при по-ниски, но все още високи нива, разходите за енергия са непосилни. Нещо повече, първоначалното месечно изчисляване на помощите е заменено с усредняване до средата на 2027 г., което означава, че предприятията могат да останат без подкрепа именно в месеците с най-остри ценови пикове.
Тази промяна създава парадоксална ситуация: когато бизнесът е в най-голяма беда, той може да не получи достатъчно помощ, тъй като усредняването размива ефекта от моментните високи цени. Индустрията наблюдава ръст на цените още от лятото, като през октомври ситуацията ескалира допълнително, доказвайки нуждата от по-оперативен и адекватен подход.
Ключов фактор за високите цени и ограничените възможности за подкрепа е Фондът за сигурност на електроенергийната система (ФСЕС). Този фонд е натоварен с подпомагането на множество групи – битови потребители, топлофикационни дружества (чрез т.нар. високоефективна когенерация), енергоинтензивни предприятия и други небитови потребители. Всички тези механизми черпят от един и същ, краен финансов ресурс, което неизбежно води до разпиляване и недостатъчност.
В основата на проблема стои и „наследството“ от миналото – така нареченото ВЕИ лоби. Въпреки че новите проекти за възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), особено соларните, вече се реализират на пазарен принцип и предлагат едни от най-ниските цени, голяма част от старите инсталации продължават да получават средства по преференциални договори. Тези мощности отдавна са изплатени, но продължават да тежат на общата енергийна сметка, допринасяйки за високите цени, които плащат всички потребители, включително и индустрията.
Председателят на АИКБ Румен Радев ясно посочи, че е време да се „бръкне в раната“, отворена от тези изплатени ВЕИ инсталации. За да оцелее българската индустрия и да остане конкурентоспособна, е наложително преразглеждане на цялостния модел на компенсации, преосмисляне на разпределението на средствата от ФСЕС и най-вече – справедлив и пазарен подход към всички енергийни източници, без да се допускат привилегии за отдавна амортизирани мощности.
