Предстоящият отоплителен сезон носи сериозни притеснения за българските домакинства, тъй като прогнозите за цената на топлоенергията стават все по-тревожни. Енергийни експерти предупреждават, че е напълно реално да станем свидетели на скок в сметките за парно с между 30 и 40%. Основният двигател на този негативен тренд е значителното поскъпване на природния газ на международните пазари, което рано или късно ще се прехвърли върху крайния потребител.
Според енергийния специалист Виктор Минчев, изкуственото задържане на цените в момента е само временен буфер. Той подчертава, че пазарният натиск е твърде мощен, за да бъде игнориран дълго време. С поскъпването на синьото гориво с над 30%, бизнесът вече усеща тежестта на повишените разходи, което неизбежно ще доведе до верижна реакция в цялата икономика. Очаква се нови корекции в регулираните цени на енергията да бъдат обсъждани още в самото начало на следващата календарна година.
Кризата обаче не се ограничава само до сметките за отопление. Секторът на оранжерийното производство в България е изправен пред истински колапс. Марин Генуров от Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция алармира, че високите енергийни разходи правят зимното производство практически невъзможно. Данните са стряскащи: цената на газа за оранжериите е скочила от 31 евро на 82 евро за мегаватчас в рамките на една година – ръст от близо 150%.
Алтернативните горива също не предлагат спасение. Слънчогледовите пелети, които се използват масово в сектора, са поскъпнали със 120%, достигайки цена от 200 евро за тон. Тази икономическа ситуация поставя производителите в безизходица, тъй като те не разполагат с работещи механизми за енергийно подпомагане от страна на държавата. Резултатът е предвидим и болезнен за потребителите – липса на родна продукция през зимните месеци.
Прогнозите за пазара на храни са мрачни: тази зима българските зеленчуци вероятно ще бъдат заменени изцяло от вносни стоки. Липсата на предвидимост и високите производствени разходи принуждават много фермери да се откажат от засаждането на зимни култури. Така енергийната криза се превръща в криза на продоволствената сигурност, засилвайки зависимостта на страната от външни доставки и допълнително натоварвайки семейните бюджети.