Пазарът на недвижимите имоти в България се подготвя за значителна промяна, която ще направи разходите за отопление и охлаждане много по-прозрачни за купувачите и наемателите. Новата жилищна реформа, инициирана от правителството, поставя акцент върху енергийната ефективност, превръщайки я от пожелателен бонус в задължително условие при търговия с имоти.
Основният инструмент на тази промяна е въвеждането на задължителни сертификати за енергийна ефективност, регламентирани чрез поправки в Закона за енергийна ефективност. Вече няма да се разчита само на устни обещания за „топъл дом“, а в обявата за продажба или наем ще трябва да бъдат изписани конкретни данни: клас на енергопотребление и специфичен годишен разход на първична енергия на квадратен метър.
Макар промяната да изглежда изцяло в полза на купувачите, тя носи и определени финансови предизвикателства за собствениците. Тъй като обследванията се извършват от частни фирми срещу заплащане, разходите за тези електронни документи вероятно ще бъдат заложени в крайната цена на имота. Това създава нов пазарен механизъм, при който сертифицираните жилища могат да се продават на по-висока цена, тъй като предлагат по-голяма сигурност за бъдещите разходи на новия собственик.
Един от най-критичните моменти в новата регулация е свързан с жилищните кооперации. Тъй като сертификатът може да бъде издаден за цялата сграда, разходите за него трябва да бъдат поделени между всички съседи. Тук възниква потенциален конфликт: ако само един собственик желае да продаде своя апартамент, е малко вероятно останалите съседи да се съгласят да финансират общо обследване на целия блок, което поставя под въпрос лесното прилагане на закона в тези общности.
Важно е да се отбележи, че реформата не обхваща абсолютно всички обекти. От задължението за сертифициране са изключени летните вили и църквите, които остават извън новите изисквания за енергийна ефективност.
