Официално „Газпром“ обяви временно преустановяване на подаването на природен газ към Армения, оправдавайки решението с предстоящи ремонтни дейности по ключовия газопровод „Северен Кавказ – Закавказие“. Ремонтът е планиран за период от 11 дни, но зад сухата техническа информация прозира сериозно политическо напрежение между Москва и Ереван.
Отношенията между двете страни достигнаха критична точка, след като правителството на Никол Пашинян категорично пое по нов, проевропейски път. В този контекст, спирането на кранчето се разглежда от мнозина анализатори като инструмент за икономически натиск, макар от руска страна да се уверява, че доставките за населението ще продължат без прекъсване благодарение на алтернативни източници.
Армения разчита основно на руското синьо гориво, чийто обем достига близо 3 милиарда кубични метра. За сравнение, доставките от Иран по схемата „газ срещу електроенергия“ възлизат на едва 470 милиона кубични метра. Това прави зависимостта на страната от Москва осезаема, а икономическият риск – значителен.
Изискванията на Владимир Путин към арменския премиер стават все по-директни. По време на срещата им в Киргистан бе поставен своеобразен ултиматум: Ереван трябва да организира референдум до края на 2026 година, на който гражданите да решат окончателно дали предпочитат Евразийския икономически съюз или интеграция с Европейския съюз.
Вътрешнополитическата ситуация в Армения остава напрегната. Докато управляващите твърдят, че страната разполага с достатъчно резерви и ирански доставки, за да не изпита недостиг, опозиционните среди не пропускат възможност да атакуват Пашинян. Според критиците на кабинета, откритото сближаване с Брюксел може да превърне настоящите „планови ремонти“ в постоянен режим на икономически санкции от страна на Кремъл.
