Всички сме свикнали да вярваме, че преминаването към електрически автомобили е окончателното решение за климатичния проблем. Но дали реалността е толкова розова? Ново изследване на Техническия университет в Мюнхен (TUM) хвърля сериозни съмнения върху начина, по който днес изчисляваме екологичния отпечатък на тези превозни средства.
Анализът, базиран на 19 различни проучвания и 47 сценария, разкрива, че електрическите коли всъщност са по-екологични от тези с двигатели с вътрешно горене, но разликата не е толкова драстична, колкото се твърди. Средно емисиите на CO2 през целия жизнен цикъл на един електромобил са с около 41% по-ниски, което е значително предимство, но далеч от пълната въглеродна неутралност.
Основният проблем, подчертан в т.нар. „Бяла книга“ на университета, е абсурдният метод за измерване, използван в Европа. В момента официалните стойности за емисии (грамове CO2 на километър) се фокусират основно върху употребата на колата, но напълно игнорират критични етапи от жизнения ѝ цикъл.
Представете си ситуацията: един производител може да инвестира милиони в „зелена стомана“ или в батерии с нисък въглероден отпечатък, но това по никакъв начин не променя официалния рейтинг на автомобила. Източникът на електричеството за зареждане, начина на производство на алуминия или емисиите при създаването на батерията остават „невидими“ за текущите регулации.
Тази пролука в методологията създава изкривена картина на реалното въздействие върху околната среда. Докато Европейската комисия работи по единен стандарт, който да коригира тези изчисления, производителите ще могат доброволно да докладват данни за целия жизнен цикъл едва от юни 2026 г. Дотогава обаче, емисиите по време на движение остават единственият решаващ фактор за постигането на климатичните цели.
