
Калоян Бинев споделя болезнени детайли за моментите, променили живота му завинаги. В откровен разговор той връща лентата назад към деня, в който губи своя баща – Слави Бинев. Новината за покушението идва неочаквано чрез телефонно обаждане от близък семеен приятел, което го принуждава да се втурне към дома си, без да подозира мащаба на ужаса, който го очаква зад вратата.
Първото нещо, което Калоян заварва при влизането си в къщата, е сцена на нечовешка мъка. Майка му, току-що завърнала се от пазар, е станала свидетел на безжизненото тяло на съпруга си и е потънала в кръв. В този сюрреалистичен момент на шок, тя се срива в прегръдките на сина си, търсейки утеха и задавайки немислимия въпрос дали баща му ще се оправи, неспособна да приеме реалността на случилото се.
Калоян описва с детайли ужасяващата картина в кабинета, където баща му е бил покосен от нападателите в момента, в който се е опитвал да изпрати своите гости. Той признава, че това са гледки, които не би пожелал на никого, и които оставят дълбоки белези в съзнанието на всеки, преживял подобна загуба.
Спомените му са пропити с болката от думите на майка му, която дълго след трагедията е чувствала тежестта на случилото се, произнасяйки фрази, които остават запечатани в паметта на Калоян. Преживяното от семейството в тези минути е белязано от безпомощност и скръб, които трудно могат да бъдат описани с думи.
Наред с личната драма, Калоян Бинев изразява и своето дълбоко разочарование от обществената реакция след убийството. Той посочва като неуместен факта, че почти веднага след кончината на баща му, вниманието се е прехвърлило върху административни въпроси и търсенето на нов председател на Федерацията по таекуондо, сякаш човешката трагедия е останала на заден план.
