Шест месеца след като България официално се присъедини към еврозоната, дебатът за цената на този преход отново се разгоре. Румен Радев, в ролята си на министър-председател, публично призна, че неговите предишни тревоги относно подготовката на страната са се оказали на място. Основният удар по гражданите, според него, е бил по семейните бюджети, където поскъпването на услугите и хранитете се превърна в болезнена реалност.
Тези изявления прозвучаха по време на Годишната конференция с посланици и представители на България. Акцентът на Радев не беше насочен срещу самата европейска валута, а по-скоро към липсата на ефективна защита на потребителите от необосновано повишаване на цените. Според него, загубата на покупателна способност е директен резултат от недостатъчната подготовка на обществото и бизнеса за този мащабен преход.
Историята на това противостояние започва още през май 2025 г. Тогава, заемайки президентския пост, Радев предложи национален референдум, за да се изясни дали страната е готова за еврото през 2026 г. Аргументът му беше липсата на обществен консенсус и опасенията, че подготовката се свежда само до техническо обмяна на пари, без да се обърне внимание на уязвимите групи с ниски доходи.
Въпреки че предложението за допитване не бе прието от парламента, днешната ситуация с цените се използва като доказателство за правотата на тези предупреждения. Припомняме, че България стана 21-вият член на еврозоната на 1 януари 2026 г. с фиксиран курс от 1,95583 лева за едно евро. За да се ограничи спекулацията, държавата следи цените на над 100 ключови стоки, а двойното изписване на цените остава задължително до 8 август 2026 г.
Интригуващото в позицията на Радев е дуалността ѝ. От една страна, той критикува изпълнението, но от друга – категорично определя членството в еврозоната като огромен успех. Той поставя това постижение в един ред с присъединяването към НАТО, ЕС и Шенген, определяйки го като триумф на българската дипломация, който отваря нови хоризонти пред развитието на страната.
