Духът на забраненото се завръща: Театър „София“ отваря вратите си след петгодишно изгнание

sliven24
духът на забраненото се завръща: театър „софия“ отваря вратите си след петгодишно изгнание

След пет години на болезнено отсъствие и скитане по чужди сцени, Театър „София“ най-накрая се завърна в своя дом. Това възкресение съвпада с юбилейните 60 години на трупата, които бяха отбелязани с мащабното представление „Не свиква с тъмното окото“. Спектакълът не е просто откриване на сграда, а емоционален мост към миналото, препратка към дързкото и бързо забранено представление „Корени“ от 1966 година.

Режисьор Маргарита Младенова е създала истински коллаж от спомени и идеи, избягвайки традиционната линейна история. Тя вплете текстове на десет легендарни български автори – от Йордан Радичков и Иван Радоев до Стефан Цанев и Георги Марков. Резултатът е спектакъл-будител, който провокира, разсмива и припомня за гражданската отговорност, използвайки поезията като инструмент за борба срещу конформизма.

Централните образи в постановката служат като огледала на българското общество. Лилия Маравиля блести в ролята на Интелигенцията – образ на интелектуалния слой, който често се е прекланял пред властта. В пълен контраст е комичният, но стряскащ Топузов, изпълнен от Михаил Милчев в надуваем костюм, който се превръща в гротескен символ на ненаситната жажда за контрол и манипулация.

Драмата се задълбочава с монолога на поп Кръстю, изпълнен от Ивайло Герасков, който разнича националния комплекс за предателството и вечната борба между фактите и съмненията. Сред този тежък емоционален заряд, нежната среща между Елеонора Иванова и Владимир Солаков действа като глътка свеж въздух, доказвайки, че любовта остава единствената константа в хаоса на историята.

Финалът на представлението е изпълнен със символика – от колективните сцени, вдъхновени от „Ние, врабчетата“, до появата на „новата бяла къща“. В този момент се случва и най-трогателният акт: дългогодишният директор Ириней Константинов, който изстрада ремонта и опази трупата, се появява в костюм на санбернар. Неговата роля е символичното предаване на щафетата към младото поколение в лицето на Даниел Кукушев.

Въпреки триумфалното завръщане, празникът е осаден от горчивина заради административните решения на Столичната община. Пенсионирането на Константинов само месеци преди откриването на новата сграда остава като белези на грубост в иначе културно събитие. Все пак, духът на театъра, който е оцелял през забрани и руини, отново е жив и готов да диша с пълни гърди в новото си пространство.

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Next Post

Тежка присъда: Шофьор остава без книжка за цял живот след инцидент в Сливенско

Окръжният съд в Сливен постанови сериозно наказание за водач, причинил умишлено средни телесни повреди при пътен инцидент. Случаят приключи с одобрено споразумение между прокуратурата и подсъдимия, което сложи край на съдебното производство. Инцидентът е станал на 15 септември 2025 г. в град К., когато подсъдимият М. З. А. е седнал […]
тежка присъда: шофьор остава без книжка за цял живот след инцидент в сливенско